Сравнявайки много стари и млади гинкози в Китай, учените намериха обяснение за дълголетието им.
Гинкото е жива вкаменелост. Това е най-старият оцелял дървесен вид, останал на планетата, сравнително непроменен за около 200 милиона години. Един гинко може да живее стотици години, може би повече от хиляда. Те са оцелели в едни от най-големите катастрофи в света – от изчезването на динозаврите до атомната бомбардировка на Хирошима.
И каква е тайната на тяхното дълголетие?
В пръстените и гените на дърветата от гинко билоба в Китай, за някои от които е потвърдено, че са на повече от 1000 години, учените започват да намират отговори.
„При хората с напредване на възрастта имунната ни система започва да не е толкова добра“, казва Ричард Диксън, биолог от Университета в Северен Тексас. Но по някакъв начин „имунната система в тези дървета, въпреки че са на 1000 години, изглежда като на 20-годишна възраст“.
Той и колегите му в Китай и САЩ сравниха млади и стари дървета на гинко, вариращи на възраст от 15 до 1300 години, в проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Science. Изследвайки генетиката на съдовия камбий, слой или цилиндър от живи клетки зад кората, те установили, че гинкото расте за неопределено време през старостта.
„При хората с напредване на възрастта имунната ни система започва да не е толкова добра“, казва Ричард Диксън, биолог от Университета в Северен Тексас. Но по някакъв начин „имунната система в тези дървета, въпреки че са на 1000 години, изглежда като на 20-годишна възраст“.
Той и колегите му в Китай и САЩ сравниха млади и стари дървета на гинко, вариращи на възраст от 15 до 1300 години, в проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Science. Изследвайки генетиката на съдовия камбий, слой или цилиндър от живи клетки зад кората, те установили, че гинкото расте за неопределено време през старостта.
Това е така, защото гените в камбия не съдържат програма за стареене или смърт, казват те, но продължават програмата си за създаване на защита дори след стотици години. Старите дървета дават също толкова семена, а листата им са също толкова находчиви, колкото тези на младите дървета. Въпреки че тепърва ще се тества, изследователите смятат, че и други стари дървета – п 4800-годишния бризлекон, известен като Метусела в източна Калифорния – може да имат подобен модел на генетично програмиране.
Въпреки че гинковете живеят дълго, те остаряват. Дърветата растат и излизат: нагоре, с клетъчна генерираща област, наречена апикална меристема, и навън, със съдовия камбиум. С времето, времето или други неща увреждат апикалната меристема, ограничавайки височината на дървото. И всяка година листата умират и отпадат.
Но камбият, съдържащ се в ствола на дървото, остава непокътнат и активен. Клетъчното деление има тенденция да се забави след 200-годишна възраст, откриха те. Но клетките все още са жизнеспособни. Те генерират защитни сили и пренасят вода и хранителни вещества, така че дървото расте и остава здраво.
Понякога дърветата могат да бъдат сведени само до кухи пънове, но с непокътнат камбий, те все още могат да произведат листа и цветя или дори да живеят като пънове.
В крайна сметка дори гинко дървета умират. Но остава голям въпрос: Защо?
По същество дървета като гинко биха могли да живеят вечно, казва Питър Браун, биолог, който ръководи Rocky Mountain Tree Ring Research и не е участвал в проучването. „Като модулни организми, всяка година слагат ново дърво, нови корени, нови листа, нови полови органи“, каза той. „Те не са като животно като нас. След като се родим, всичките ни части са там и в определен момент те просто започват да ни предават. „
Дърветата не умират непременно от старост, казва той. Нещо – вредители, суша, околна среда – ги убива първо.
Той и други предполагат, че проучванията върху други дървета като червени дървета или Метусалах биха дали подобни резултати. И въпреки че хората са доста различни от дърветата, отглеждането им служи за някаква цел.
Той и други предполагат, че проучванията върху други дървета като червени дървета или Метусалах биха дали подобни резултати. И въпреки че хората са доста различни от дърветата, отглеждането им служи за някаква цел.
Питър Крейн, еволюционен биолог и автор на „Гинко: Дървото, което времето забрави“, каза, че отглеждането на дълголетни дървета може да ни помогне да видим по-далеч в бъдещето, отколкото мнозина от нас са склонни да изглеждат.
Това е някакъв начин да се калибрира колко бързо се променя светът ни и да ни напомня, че не трябва винаги да мислим за краткосрочния срок.
Това е някакъв начин да се калибрира колко бързо се променя светът ни и да ни напомня, че не трябва винаги да мислим за краткосрочния срок.