Най-големите предатели в историята

 

Мордехай Вануну

Работи като ядрен техник за Израел през 80-те. През 86-та година разкрива, че тайно произвеждат ядрени оръжия.

Точно пет дни по-късно е отвлечен от агенти на Мусад и е закаран обратно в Израел. Прекарва 18 години в затвора и към момента е на свобода.

И до ден днешен държавата настоява, че Вануну продължава да представлява риск поради информацията, която притежава – информация, до която е имал достъп в работата си в ядрения център преди повече от 30 години – която все още не е оповестена публично.

На заседанието на комисията по Кнессет Хорев заяви: „Имам повече информация от всеки присъстващ тук. Казвам ви, че има значителна разлика  между казаното от него и това, което все още не е казал.“

Номиниран е за Нобелова награда, но я отказва. Единственият добър предател в списъка ни.


Уанг Цингвей

Бил е президент на Китай, като неговото правителство задкулистно е управлявано от Япония, за което е смятан за предател в Китай.

Уанг Джингвей е роден в Саншуй в китайската провинция Гуандун. Учи в Япония през 1903 г., спонсорирано от правителството на династията Цин. Той е настанен в затвора през 1905 г. в Китай, защото е свързан с опит за покушение срещу Втория принц на Чун от Цин, но е освободен по време на въстанието в Уханг през 1911 г.

Въстанието в Ухан е началото на китайската революция, след което Д-р Сун Ятсен полага основите на детската република Китай. В следващите години Уанг ще стане водеща политическа фигура в правителството на Сун, но когато Сун почина през 1925 г., Ванг се изправи пред предизвикателства да запази високия си ранг в националистическата партия, тъй като партийното мнозинство подкрепяше Чанг Кайшек.

По време на Северната експедиция на Чианг от 1926 до 1928 г. Ван призова Чианг да се съюзи с комунистите и да прекрати продължаващите атаки, но беше игнориран. Фракцията на Ван, усещайки гласовете им нечути, създаде собствена централа в Ухан в провинция Хубей, Китай, но липсата на военна и финансова подкрепа доведе до крах след кратко време. През 1930 г. Ванг прави опит за преврат срещу Чианг, подкрепен от Фън Юсян и Ян Сишан, но той ще бъде победен от силите на Чианг по време на Централната равнинна война. Той се помирява с Чианг и е назначен за премиер, заемайки тази длъжност между 1932 и 1935 г.

Той заема различни постове във временната китайска столица Чунцин през 1937 г. Много скоро след това, през 1938 г., Ванг напуска Националистическата партия, за да преговаря с японците в Шанхай. Той се опита да договори отделен мирен договор с японците, докато Чианг се противопоставя на всяка форма на преговори с японците. Ванг смята, че мир може да бъде постигнат, дори ако това означава да се поклони на японските завоеватели. Той става ръководител на марионетен режим със седалище в Нанкин на 30 март 1940 г. като президент.

Това правителство е признато в международен план само от Германия и Япония като законно правителство. Той умира от болест четири години по-късно в Нагоя, Япония; някои казват, че е бил отровен от агенти под командването на началника на националистическото китайско разузнаване Дай Ли.

Ван е считан за предател от повечето китайци, въпреки че намеренията му са били изтъкнати от някои като добри. Той не е бил про-японски политик по никакъв начин, по-скоро дълбоко вярвал в поддържането на мира по време на съпротива, въпреки че не беше популярен подход. Той вярвал, че осигуряването на мир на китайския народ (хепинг юндонг) е много по-важно от военната съпротива, която Чианг Кайшек настоява (освен ако, според Чианг, китайската суверенитетност и териториални претенции са напълно възстановени на Националистическата партия). Политически Ванг се е опитал да обедини идеите на Сун Яцен за пан-азианизма и японския нов ред (Големия Източен Азиатски икономически регион под японски контрол), но китайската национална гордост плюс пропагандата на Чианг затруднява продължаването на такъв курс.


Семейство Розенберг

Майкъл Розенберг слушал The Lone Ranger по радиото, когато целият му свят се разпадал. Седемгодишният младеж е погълнат от любимата си програма през лятото на 1950 г., когато мъже влизат в апартамента му в Ню Йорк и отн баемат ща му. Скоро майка му също е арестувана.

Родителите –  Юлий и Етел Розенберг  са обвинени, че са руски шпиони, които предават секретна информация за ядрената технология, когато Студената война изстрелва на високо ниво. Арестите започват верига от събития, които биха довели до тяхното изпълнение. Но това също променя живота на Майкъл и брат му Робърт Розенберг завинаги.

Тяхната история не завършва със смъртта на родителите им. По-скоро екзекуциите ги поставят по пътя на болката. Като деца на най-известните личности от епохата на Червеното плашене в Америка, те бяха свързани с предполагаемите престъпления на родителите си. И докато те растат, продължават драматично да търсят отговори – търсене, което отваря още повече въпроси за миналото на родителите им.

Юлий и Етел Розенберг са екзекутирани през 50-те заради обвинения в шпионаж. Чак през 2008 година друг шпионин – Мортон Собел, който им е бил близък признава, че Юлий наистина е бил шпионин, но отрича Етел да е била.

 


Адолф Толкачев

Толкачев е един от най-ценните шпиони, които ЦРУ някога е имало. Той е предавал информация, свързана с електрониката на съветските самолети. Неговата информация е спестила милиарди долари и много години напразен труд от страна на САЩ. В крайна сметка е заловен и екзекутиран от КГБ.

Една от най-значимите американски разузнавателни операции в съвременната история, проведена в сърцето на съветска Москва, по време на един от най-опасните участъци от Студената война.

От 1979 г. до 1985 г. периодът, включващ речта на президента Роналд Рейгън за „империята на злото“, страха от войната от САЩ от 1983 г., смъртта на трима съветски генерални секретари, разстрела на KAL 007 и съветското нашествие в Афганистан, ЦРУ получаваше разузнавателна информация от източник, дълбоко вграден във важна съветска военна лаборатория.

Толкачев се мъчи да убеди ЦРУ, че е доверен: Прекарва две години в опит да се свърже с американски разузнавачи и дипломати, приближавайки се на случаен принцип автомобили с дипломатически регистрационни табели с префикс на американското посолство.

Когато ЦРУ най-накрая решава да му се довери, Толкачев трансформира разбирането на САЩ за съветските радарни способности – нещо, което информира за следващото десетилетие на американското военно и стратегическо развитие.


Мата Хари

Мата Хари е фризийска екзотична танцьорка. Тя е екзекутирана във Франция, защото е шпионирала за Германия през ПСВ.

Висока, изключително привлекателна, повърхностно запозната с източноиндийските танци и желаеща да се появи практически гола на публика, Мата Хари постигна незабавен успех в Париж и други големи градове. През целия си живот тя имаше много любовници, много от тях военни офицери.

Фактите относно шпионажните й дейности остават неясни. Според една сметка през пролетта на 1916 г., докато тя живеела в Хага, се твърди, че германски консул е предложил да й плати за каквато и да било информация, която би могла да получи при следващото си пътуване до Франция. След ареста си от французите тя призна само, че е дала някаква остаряла информация на германски офицер от разузнаването.

Французите започват да я подозират в двуличие и на 13 февруари 1917 г. е арестувана в Париж. Тя е вкарана в затвора, съдена от военен съд на 24–25 юли 1917 г., осъдена на смърт и разстреляна от разстрел.

Германското правителство я освободи публично през 1930 г., а френското досие, документиращо нейните дейности, сочи, че е невинност. Гледано само от няколко души, досието беше насрочено за публично пускане през 2017 година.


 

Марк Юний Брут

Името му се е превърнало в нарицателно за предателство, извършено от много близък човек. По това си прилича с един друг световно известен предател – Юда. И ако Юда предава Исус с целувка, то Марк Юний Брут остава в историята като „убиецът на Цезар“.

Историците много си противоречат, някои от тях смятат, че той е патриот, който е спасил Рим от лошото управление на Цезар. ФАКТ обаче е, че до ден днешен името му е синоним на предател заради убийството на Юлий Цезар.

Когато през 49 г. пр.н.е. между Цезар и Помпей избухва гражданска война, Брут застава на страна с Помпей, убиецът на баща му. Без съмнение, примерът на Катон го подтиква да го направи. Брут се отличава в битката при Дирахия, на Адриатическото крайбрежие на съвременна Албания. След решителното поражение на Помпей при Фарсалос в Северна Гърция (48 г. пр.н.е.), Цезар не само спасява живота на Брут, но и го назначава на важни постове.

Бъдещият убиец на Цезар става проконсулът на Цисалпинската Галия (46 г. пр. Н. Е.), Градския претор в Рим (44 г. пр.н.е.), през 43 г. пр.н.е. му е обещан офисът на Македония, провинция на север от Гърция, а в бъдеще – консулство. Въпреки всички тези признаци на привързаност от страна на Цезар, Брут отговаря на предложението на Гай Касий Лонгин да убие великия диктатор и се превръща в центъра на заговор.

Традиционната версия за обстоятелствата на убийството възбужда невероятното учудване на Цезар („И ти, Брут!“), който вижда Брут сред нападателите.

След огнената реч на Марк Антъни на погребението на Цезар, водачите на конспирацията считат за най-добре да напуснат столицата. През септември 44 г. пр.н.е. Брут вече е в Атина. След това той отива на север в Македония, провинцията,  където Цезар го назначава.

Бившият проконсул Квинт Хортензе, син на известния говорител Хортензе, признава легитимността на претенциите на Брут и му предава провинцията заедно с армията.


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.